На какво се дължи шизофренията

Когато човек се изправи пред едно заболяване – особено, когато то е най-накрая формулирано от специалист като диагноза, му предстои време на възприемане и свикване с идеята за него. Фазата на осъзнаване и приемане на създалата се ситуация най-често е последвана от въпроса – защо това ми се случи?

В действителност, пациентите веднъж осъзнали, че страдат от дадено заболяване, започват да се питат кое в живота им е довело до тази болест, можело ли е да я предотвратят, възможно ли е да са пренебрегнали полуявни знаци за това, което е предстояло да ги връхлети.

Освен самите пациенти, тези въпроси си ги задават и техните близки, особено в случаите на психичните заболявания. Това важи в особено голяма степен за шизофренията, която се появява някак внезапно, нерядко на фона на вече развита и функционална личност, а може така да промени любимия човек до неузнаваемост.

Е, кои са причините това да се случва? Приема се, че шизофренията се развива чрез каскада от последователни патологични процеси – точно както е и при много заболявания като злокачествените новообразувания, захарния диабет, сърдечносъдови заболявания и др. Тоест, не могат да се изредят една, две, нито три конкретни причини, които довеждат задължително до развите на заболяването.

Гените

Смята се, че генетичната предразположеност е важна педпоставка за развитие на болестния процес в мозъка, но тя все пак няма решаващо значение за проявата на симптомите. Необходимо е още съвкупното действие и на много други фактори от живота на човека, като не съществува точна „рецепта“, с която можем да кажем, че някой ще се разболее от шизофрения.

Според съвременните теории мозъкът на предразположените хора е по-чувствителен към увреждащото действие на няко фактори, настъпващи по време на вътреутробното развитие на детето или непосредствено в периода преди, по време на и след раждането. Тези фактори като неонатален стрес (най-грубо казано стрес на детето по време на раждането поради кратковременен недостиг на кислород – състояние, което преодоляват много от новородените), действащи върху генетично предразположените деца, могат да обусловат характерната патология на невроразвитието, проявявща се със забавено двигателно, речево, когнитивно (мислещо, опознавателно) и социално развитие в ранна детска възраст.

>> Подарете си здраве с натуралните хранителни добавки на Bulgaricus <<<

Обикновено това относително забавяне впоследствие се компенсира, но промените в мозъка се появяват отново в по-късна въраст, най-често по време на пубертета. Това е моментът, в който латентните („дремещи“) увреди в мозъчните функции предизвикват неадекватни реакции в стресови ситуации (на които изобилства пубертетният период), които се последват от социална дезадаптация. Поведението на засегнатите хора се изменя, и при определено съчетание между мозъчна патология и фактори от средата се стига до първите психотични симптоми. Именно те бележат и началото на заболяването според съвременните диганостични критерии.

Наличието на болен от шизофрения брат или сестра увеличава риска за човек 10 пъти спрямо популационния, а за деца с двама болни родители рискът е 46% по-висок. Тези статистически наблюдения само подкрепят ролята на наследствеността.

Но в крайна сметка – има ли ген, отговорен за шизофренията? Не, няма. Изследването на човешкия геном е определило повече от 12 различни гена, предразполагащи към заболяването, но нито един от тях не може да се посочи  като причинител. Това са просто гени, увеличаващи чувствителността на мозъка към увреждащите фактори, и е нужно съвкупното действие на част от тях, разбира се – заедно с факторите от средата.

Негенетичните фактори

Оказва се, че човек невинаги е господар на собствената си съдба, и нещо много важно за живота му – а именно здравето, може да се определя от фактори, започващи да действат 9 месеца преди раждането му. За добро или зло много от заложбите, даденостите и възможностите ни започват да се ваят като скулптура още от момента на зачеването.

При болни от шизофрения пациенти се установява по-голяма честота на проблеми по време на бременността и раждането. Такива могат да бъдат гладуването по време на първия триместър, грипна инфекция по време на втория триместър, кръвна несъвместимост между майката и детето, хипоксия (недостиг на кислород) и травми по време на бременността и раждането, прееклампсия, ниско тегло и др. – списъкът с възможните нещастия за съжаление е дълъг.

Надпреварата с лошата съдба продължава и след раждането  – с всеки нов стрес, който животът ни поднася. Според статистиката миграцията, отглеждането в градска среда, напредналата възраст на бащата и злоупотребата с психоактивни вещества са рискови фактори. Установено е, че употребата на канабис в юншеска възраст увеличава с 2 до 3 пъти риска от развитие на психоза. 4685

Автор: Mariela

Сподели тази статия:
468 ad


Публикувай Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *