С какво ще е полезен изкуственият интелект в здравеопазването?

Изкуственият интелект в медицината и здравеопазването опира до използването на автоматични и самообучителни процеси в диагнозата и третирането на пациенти, които се нуждаят от медицинска помощ. Докато диагнозата и лечението могат да изглеждат отстрани като прости стъпки, всъщност налице са редица междинни процеси, които трябва да са налице, за да бъде обгрижен пациентът: събиране на данни чрез интервюта и тестове; обработване и анализ на резултатите; използване на няколко източника на данни за изготвянето на по-точна диагноза; изготвяне на подходящ метод на лечение; подготовка и прилагане на избрания метод на лечение; мониторинг на пациентите; последващи грижи, последващи срещи и прочие.

Изкуственият интелект в медицината и здравеопазването е особено гореща тема през последните години. Аргументът в подкрепа на изкуствения интелект е, че ще автоматизира голяма част от тези области. Въпреки че съществуват някои опасения, че това ще доведе до загуба на човешко отношение в една толкова важна професия, всъщност автоматизацията, твърдят привърженици на концепцията, ще забърза изпълнението на задачите, което ще позволи на специалистите да прекарат повече време с пациентите си. Според проучвания от преди няколко години, лекарите отделят много повече време за вписване на данни и бюрокрация, отколкото всъщност се ангажират с хората – последното се равнява на около 27% от работния ден.

>>Защитете целия си организъм с натуралните хранителни добавки на Bulgaricus. Витамини и минерали от ново поколение за вас и цялото ви семейство, <<<

Друга област, в която изкуственият интелект би бил полезен, е идентифицирането и предвиждането на патологични състояния. Публикация в Radiology съобщава, че подобен инструмент може да предскаже точно болестта на Алцхаймер няколко години преди окончателната диагноза. Изследователите от Калифорнийския университет в Сан Франциско използват над 2 109 образи от позитронно-емисионна томография (PET), за да обучат алгоритъм как да разпознава състоянието. Екипът след това тества алгоритъма върху 40 души, от които той успява да предскаже с високи нива на точност кои индивиди ще получат окончателна диагноза „болест на Алцхаймер“: средно диагнозата настъпва над 6 години след сканирането. За целта, учените използват т.нар. „дълбоко учене“ – процес, при който изкуственият интелект се учи чрез принципи, близки до човешките когнитивни операции.

Автор: Mariela

Сподели тази статия:
468 ad


Публикувай Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *