Историята на семейството от Чернобил, която вече целият свят знае

Когато “Чернобил” достигна рейтинг от 9,7 в IMDB и бе признат за по-добър от “Игра на тронове”, стана ясно, че тези 5 серии не са за изпускане!

Минисериалът на HBO се превърна в тотален хит, а една от малкото женски роли в него е на Людмила Игнатенко, която преживява най-големия ужас – избухването на ядрената централа съсипва живота ѝ като отнема единствените ѝ близки същества – нейният съпруг и новороденото ѝ дете.

Кои са Людмила и Василий Игнатенко

Това са съпрузите, чиято история вече знае целият свят. За първи път тяхната трагична съдба е описана в книгата на Светлана Алексиевич – “Чернобилска молитва”.

Людмила и Василий Игнатенко са щастливо женени, живеят в жилище, осигурено от пожарната в Припят, и мечтаят един ден да посетят Москва. Людмила е бременна от няколко месеца, когато избухва атомната електроцентрала. Тя много иска това дете, след като първата ѝ бременност е неуспешна…

В нощта на експлозията Василий е един от първите пожарникари, пристигнали на мястото. Повече не се прибира у дома. Следващите му срещи с неговата съпруга са в болницата, където умира в адски болки и мъки. Людмила е до него през цялото време.

И така до деня, в който Василий не си отива от този свят завинаги.

“Видях как Вася се променя: оплешивя, бъбреците му отказаха да функционират, гърдите му се повдигаха все повече и повече, органите му започнаха да се разлагат. Всеки ден се появяваха нови изгаряния по тялото му, кожата стана на мехури…Не го оставих за минута, дори когато вече и медицинските сестри не се доближаваха до него”.

Людмила заживява сама. Ражда момиченце, но след четири часа детето умира.

Оказва се, че бебето е абсорбирало цялата радиация и така е спасило живота на своята майка. Наташа умира малко след раждането си от порок на сърцето и цироза на черния дроб.

Людмила губи последната частица, която я свързва с нейния любим Вася.

Трябват ѝ няколко години, за да се осъзнае и да започне да води отново нормален живот, доколкото може да бъде такъв.

Държавата ѝ осигурява жилище в Троещина. По-късно ражда син – Анатолий. Тя не говори за бащата на момчето. Детето има здравословни проблеми, Людмила изкарва пари, като продава сладкиши и кифлички на улицата.

“Чернобилска молитва”

За първи път светът научава за Людмила през 1997 г., когато излиза книгата на Светлана Алексиевич. През 2015 г. “Чернобилска молитва” ѝ носи Нобелова награда за литература.

А историята на Людмила и Василий поражда въпроса – за кого е било по-лесно – за тези, които са намерили смъртта си почти веднага след аварията или за онези, които са продължили да живеят с последиците.

Автор: vivian

Сподели тази статия:
468 ad


Публикувай Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

thirteen − 9 =