Морбили – как се поставя диагнозата и каква е превенцията?

Морбили е вирусно инфекциозно заболяване, което протича с характерна клинична картина. То е силно заразно, поради което често „избухват” епидемии при недостатъчно добро ваксинално покритие. Усложненията са сериозни и могат да бъдат животозастрашаващи.

Как се поставя диагнозата?

Заболяването трябва да се подозира при наличие на класическата клинична картина – висока температура (над 38,3 оС), макуло-папулозен обрив на еритемна основа, разпространяващ се отгоре надолу и продължаващ повече от три дни, наличие на конюнктивит, хрема, кашлица

Лабораторното потвърждаване на диагнозата се извършва посредством изследване нивото на специфичните имуноглобулини – IgM в кръвния серум, които са насочени срещу морбили-вируса. Позитивирането им показва наличие на остра инфекция.

При изследване на IgG антителата се наблюдава поне четирикратно покачване на титъра в началото и в края на заболяването, т.е. те насочват към вече преболедувана инфекция. Вирусът може да се докаже и посредством PCR, като се изследват различни материали – урина, назофарингеален секрет, кръв и други.

Недостатък на изследването на IgM антителата в серума е, че те се позитивират обикновено след появата на обрива, т.е. след четвъртия ден. Това може да е причина за фалшиво-негативни резултати, ако изследването се назначи по-рано.
Каква е превенцията?

Към момента основната профилактика е поставянето на ваксина срещу три заболявания – морбили-паротит-рубеола. Тя е включена в Имунизационния календар на страната и се поставя на 13-месечна и на 12-годишна възраст. Ваксината е жива атенюирана и посредством нея се изгражда, както клетъчен, така и хуморален имунитет. Единичната доза създава дълготраен имунитет при 93-95% от децата, а след втората ваксина имунитетът е почти 100%. За сравнение, ако ваксината се постави на 9-месечна възраст, се създава имунитет при около 85% от децата, поради което се изчаква навъшване на 1-годишна възраст за поставянето ѝ.

Ваксината е с добра поносимост, като наблюдаваните странични ефекти се развиват между 5 и 12 дни след ваксинацията и включват: леко повишена температура, обрив, болки в ставите.

Твърденията, че поставянето на ваксината е свързано с развитие на разстройства от аутистичния спектър са безпочвени и не се базират на научни доказателства. Те се пораждат от една статия, публикувана през 1998 г. от Wakefield, които описват 12 деца с гастроинтестинални нарушения, довели до абсорбция на невротоксични субстанции, предизвикали увреждане на централната нервна система и аутизъм. Хипотезата, която изказват е, че ваксинацията е довела до отключване на тези гастроинтестинални нарушения.

По-късно се разбира, че учените са използвали фалшиви данни и статията е напълно опровергана в многобройни проучвания и анализи, обхващащи сумарно милиони деца.

Кои са противоепидемичните мерки?

Всеки случай на морбили следва да се оповести, като за целта се пише бързо известие до Районната здравна инспекция. Децата с доказано заболяване следва да бъдат изолирани. Контактните не трябва да посещават обществени места и училище докато трае инкубационният период (21 дни).

Въпреки напредъка на медицината и усилията от страна на Световната здравна организация за елиминиране на заболяването, заплахата от морбили остава, като реално съществува риск от развитие на епидемии.

Причината за това са на първо място недостатъчното ваксинално покритие и спадане на т.нар. колективен имунитет под 93%. Това създава предпоставка за бързо разпространение на инфекция сред неваксинираните деца.

Автор: vivian

Сподели тази статия:
468 ad


Публикувай Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 + 11 =